О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

Председател:Татяна Александрова

    Членове:Цветана Михайлова

     Радослава Симеонова

 

като разгледа докладваното от съдията Цветана Михайлова, частно гражданско дело №438 по описа за 2012 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от “Център за спешна медицинска помощ” гр. Враца/ЦСМП - Враца/, представлявано от Директора – д-р Г. Л. срещу определение №887 от 25.04.2012 год. постановено по гр. дело №1201/2011 год. по описа на РС Враца, по силата на което е възобновено производството по делото и е прекратено същото по отношение на ответника – Министерство на здравеопазването – София, поради липсата на пасивна легитимация да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ.

Поддържат се оплаквания, че обжалвания съдебен акт е неправилен и неотговарящ  на събраните по делото доказателства, налице са и процесуални нарушения. Излагат се доводи, че молбата, с която ищцата е поискала възобновяване на спряното гр. дело №1201/2011 год. по описа на РС Враца и е представила тълкувателно решение №1 от 30.03.2012 год. по тълк. дело №1/2010 год. на ОСГК на ВКС не е била надлежно връчена на ЦСМП - Враца и не са запознати с нейното съдържание. Твърди се още, че неправилно първоинстанционния съд е  приел, че ЦСМП – Враца се явява работодател на ищцата, тъй като от всички приложени по делото доказателства- тр. договор и доп. споразумения към тр. договор, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” са подписани от министъра на здравеопазването, като в тях изрично е записано, че Работодател е Министерство на здравеопазването.

В срока за отговор по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Министерство на здравеопазването, представлявано от министър на здравеопазването – Д. А., чрез процесуалния си представител по пълномощие старши юрисконсулт Б. И., в който заявява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Твърди се, че надлежен ответник по искове с правно основание чл. 344, ал.1 от КТ, и предявени от лице, чието трудовоправни отношения са възникнали при условията на чл. 61, ал.2 от КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. При тълкуване на разпоредбата на чл. 61, ал.2, изр. второ от КТ  са изведени изводи, че трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, поради което определението на районния съд се явява правилно и законосъобразно и се иска същото да бъде оставено в сила.

Ищцата К.С. и настояща въззиваема по частната жалба в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК не е представила писмен отговор и не е депозирала становище.

Настоящият въззивен състав приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна с право на обжалване, в рамките на преклузивния срок визиран в закона и срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред РС Враца е образувано по искова молба подадена от К.С.И. *** срещу Министерство на здравеопазването и “Център за спешна медицинска помощ” гр. Враца, с която е предявила искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ, като същата е претендирала и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа от 18.01.2011 год. до 18.07.2011 год. в размер на 9000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане. В исковата молба са изложени доводи, че по отношение на въпроса за надлежен ответник при действието на нормата на чл. 61, ал.2 от КТ становищата на съдилищата в страната са различни, поради което във ВКС е образувано тълкувателно дело 1/2010 год. за приемането на тълкувателно решение за уеднаквяване на съдебните практики. В тази връзка ищцата К.С. е направила искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасянето на ВКС по този въпрос. Районният съд е намерил искането за основателно и с определение №1809 от 10.08.2011 год. постановено по образуваното гр. дело №1201/2011 год. по описа на ВРС е спрял производството по делото до приключването на тълкувателно дело №1/2010 год. на ВКС.

С молба от 06.04.2012 год. К.С., чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С.Г. *** е поискала възобновяване на спряното дело, тъй като по тълкувателно дело 1/2010 год. е постановено тълкувателно решение на 30.03.2012 год., което е представила. По отношение на ответника – Министерство на здравеопазването последната е оттеглила иска си и е поискала съда да прекрати производството в тази му част, с доводи, че същия не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове.

Районният съд е приел молбата за основателна и с процесното определение е възобновил производството по гр. дело №1201/2011 год. и по отношение на ответника Министерство на здравеопазването е прекратил производството, с мотив, че по предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2 изр. 1 от КТ е работодателят, а не горестоящия административен орган, какъвто се явява Министерство на здравеопазването.

При така изведената правна и фактическа обстановка, настоящият състав намира обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Позовавайки се на тълкувателно решение №1 от 30.03.2012 год. по тълк. дело №1/2010 год. на ОСГК на ВКС, районният съд правилно е възпроизвел факти от значение за спорното право, като същото се явява релевантно за спора писмено доказателство. Това е така, тъй като за разрешаването на съответния граждански спор със сила на присъдено нещо, той трябва да е проведен с участието на лицата, които са засегнати от спора като противопоставени негови страни - претендиращи или отричащи спорното материално право. В случая по въпроса за надлежен ответник при действието на нормата на чл. 61, ал.2 от КТ становищата на съдилищата в страната са били разнопосочни, поради което ВКС, в кръга на своите правомощия се е произнесъл с тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата. ВКС приема, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.

По отношение на направените от ЦСМП възражения, че тр. договор и доп. споразумения към тр. договор, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” на ищцата С. са подписани от министъра на здравеопазването, като в тях изрично е записано, че Работодател е Министерство на здравеопазване, съдебния състав намира същите за неоснователни. За осъществяване субективното право за назначаване и/или прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. чл.61, ал.2 изрч. 1 от КТ е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то /волеизявлението/ и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган.

  Въз основа на изложеното, настоящият състав на съда приема, че определението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба остава без уважение като неоснователна.

С оглед на гореизложеното, Врачанският окръжен съд

 

 О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №887 от 25.04.2012 год. постановено по гр. дело №1201/2011 год. по описа на РС Враца, по силата на което е възобновено производството по делото и е прекратено същото по отношение на ответника – Министерство на здравеопазването – София, поради липсата на пасивна легитимация да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........