РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА,.23.03.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Врачанският окръжен съд, наказателна колегия,

               в публично    съдебно заседание на 25.02.2010г.,

               в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА НАУМОВА                                               

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

          Мл.с.  ЕЛЕНА ДОНКОВА

в присъствието на:

прокурора Р. К. и секретаря М.К.

като разгледа докладваното от съдия  НАУМОВА

ВНОХ дело № 82 по описа за 2010 год.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 238/03.12.2009год.  постановена по НОХД № 362/2009 год.,  Районен съд гр. Мездра  е признал подсъдимата  В.Г.П. ***, живуща *** невинна на основание чл.304 НПК, за това, на 23.09.2008г. в гр.М. самоволно, не по установеният от закона ред, да е осъществила оспорено от Х. П. Й. от с.Ц. общ. М., чуждо действително право на собственост върху недвижим имот-втори етаж от двутажна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м., находяща се в гр.М., ул. «Х. С.» № **, като му е отказала достъп до него и му е пречила да го посещава, и случаят е немаловажен, и я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.323 ал.1 НК.

За проверка на съдебния акт е постъпил протест от прокурор при РП-Мездра. В същият се сочи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че в хода на досъдебното производство и на проведеното съдебно следствие в първоинстанционният съд са събрани безспорни и категорични доказателства, чиято преценка поотделно и в тяхната съвкупност сочи на единствения извод за виновност на подсъдимата в извършване на престъплението, за което е предадена на съд. Прави се искане ВрОС да постанови съдебен акт, с който да отмени протестираната присъда и да осъди подсъдимата В.П. по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.

В депозираният допълненителен протест се развиват подробни съображения в подкрепа на горепосочените искания. Поддържа се становище за необоснованост на атакуваният съдебен акт поради превратно тълкуване и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът е формирал вътрешното си убеждение  за невиновността на подсъдимата единствено върху оправдателните доказателства, без да ги съпостави и анализира с обвинителните такива, които безспорно доказват авторството на самоуправствените действия в лицето на подсъдимата, както и субективната и обективната страна  на съответното престъпление.

Срещу сезиращият акт не са подадени писмени възражения.

            В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ВрОП поддържа депозирания протест и допълнителните писмени съображения към него, пледира  за отмяна на оправдателната присъда на МРС и  постановяване на нова, с която подсъдимата В.Г.  бъде призната за виновна.

 Чрез защитника си подсъдимата П. оспорва протеста като неоснователен и моли  настоящият съд да се произнесе с решение, с което да потвърди оправдателната присъда на районният съд и приеме, че постановеният съдебен акт е правилен, законосъобразен и обоснован. Излагат се доводи, че обивителният акт е базиран единственно на голословна презумпция за виновност, недостатъчен за изграждането на извод за виновност на подсъдимата.

В последната си дума подсъдимата не се признава за виновена.Твърди, че къщата е едноетажна и св.Х. е купил мираж.

Врачанският окръжен съд, след като съобрази доводите във въззивната жалба, ведно с релевираните в нея основания, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 НПК, намира следното:

 Като подаден в срок от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол, протестът е допустим. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

Фактическите положения са правилно установени от първоинстанционният  съд  въз основа на събраните доказателства, които обосновано са били оценени и интерпретирани. Така установената фактическа обстановка се споделя и от настоящата въззивна инстанция, която счита, че е подробно и прецизно изяснена от районния съд, като фактическите констатации са направени след пълен, всестранен, обективен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото.

 Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. В. П., А. .Н. Й., Х. Г. Г., както и от показанията  на свидетелите Х. П. Й. и Ц. Г. М., дадени на досъдебното производство и присъединени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.3 НПК. Тя е изградена и на базата  на събраните по делото гласни доказателства: жалба от Х. Й./л.10/; констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот/л.63/;пълномощно/л.12, л.65 и л.66/; протокол за принудително отнемане и предаване на вещи/л.13/;Обявление №241/27.10.2003г. на съдия-изпълнител при МРС/л.38/; решение по гр.дело №168/2004г.на МРС/л.51, л.52/;решение по гр.дело №241/2005г. на ВрОС/л.53-57/.

При собствената въззивна преценка, ВрОС счита, че доказателствените източници позволяват да се изведе следната фактическа обстановка, която относно съществените моменти подкрепя изцяло изложената в мотивите на първостепенния съд.

 През есента на 2003 год. съдия-изпълнител към Мездренски районен съд обявил за продажба недвижим имот, принадлежащ на Г. Р., П. Г. и П. Г., представляващ ½ идеална част от УПИ-парцел XI пл.№712 в квартал 51 по ЗРП на гр.Мездра, ведно с втори етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., находяща се на ул.”Х. С.” № **. За купувач на имота била обявена П. К.-дъщеря на свидетеля Х. Й.. След покупката същата заминала на работа в Република Испания. От така създалото се положение не била доволна дъщерята на подсъдимата В.П.-И. С., която претендирала имота за себе си. Поради това предявила при условията на обективно съединяване искове против П. Г., П. Г., Г. Р. и П. К. за установяване на следните факти: че процесният имот-жилищна сграда построена в УПИ-Парцел XI, пл.№712, кв.51 по плана на гр.Мездра е едноетажна-еднофамилна; че С. е единствен собственик на същата; за обявяване на нищожност на нот.акт №50,III нот.дело №374/1995г. на МРС и за отмяна на Постановление от 05.12.2003г. на съдия-изпълнител, с което имота е възложен на купувача П. Х.. С решение № 389/30.12.2004г. по гр.дело №168/2004г. състав на МРС отхвърлил предявените от И. С. искове като неоснователни. Съдебният акт е потвърден с решение на Окръжен съд гр.Враца от 11.05.2005г. по гр.дело №241/2005г. С решение от 26.09.2007г по касационно гр.дело № 82/06г. ВКС оставил съдебният акт на Вр.ОС в сила, на която и дата решението на МРС влязло в сила. Въз основа на  постановените съдебни актове на 03.07.2007г. П. К. подала молба до съдията по вписванията в Районен съд-гр.Мездра за издаване на нотариален акт за право на собственост върху недвижимия имот, в резултат на което бил съставен констативен нотариален акт № 170 том IV рег.№ 1273 нот.дело № 865/2008г., с който била призната  за собственик върху ½ идеална част от УПИ, представляващ парцел XI, пл.№712, кв.51 по плана на гр.М., обл.В., ул.”Х. С.” № **, целият от 530 кв.м., ведно с целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м. при граници и съседи улица, В. и П. Х.. Въз основа на горе цитираните документи и нотариално заверено пълномощно от К., св.Й. депозирал молба пред св.Ц. М.-държавен съдебен изпълнител при РС-гр.Мездра за извършване на въвод във владение. Същият бил осъществен на 10.06.2008г. Действията на посочената дата били обективирани в протокол за принудително отнемане и предаване на вещи. На посочената дата имота посетили съдия-изпълнител М. и св. Х. Й.. Тъй като вратата била заключена и бившите собственици не присъствали, въпреки редовното призоваване, Й. довел ключар- св. Й.. За извършване на съответното изпълнително действие Й. помолил ключаря да смени патронника с нов, който бил купил. Й. счупил стария патронник и на негово място сложил нов, поставяйки две брънки за катинар.  Към посочената дата първият етаж  от къщата се обитавал от подсъдимата В.П. и нейни роднини.

 На 23.09.2008г. св.Й. решил да посети имота, но патронникът на входната врата бил сменен, а катинарът отстранен, поради което  не могъл да влезе. При създалата се ситуация потърсил подсъдимата, но не я намерил. Мотивиран от случилото се, Й. сезирал същия ден прокуратурата за поведението на П..

Няколко дена по-късно, Й. получил предложение от св. Г. П. за покупка на процесния имот. Двамата договорили оглед на същия. При посещението установили, че портата е заключена. В момента на място присъствала внучка на подсъдимата, която отказала да ги пусне, обяснявайки, че такова е желанието на баба й. Между Й. и момичето възникнал спор относно собствеността на имота, при който П. се отказал от намерението си за покупка, докато спорът не се решел окончателно.

 При така възприетата от въззивният съд фактическа обстановка , припокриваща се изцяло с установената от първостепенния съд, неоснователно се явява едно от основните възражения залегнали в допълнителния протест за липса на вътрешно убеждение при изграждането на фактическата обстановка и за механичното й пренасяне от обвининтелният акт в протестираният събеден акт. За да приеме за установени посочените факти, районният съд е събрал в необходимия обем и пълнота, и по съответния процесуален ред изискуемите се доказателства, като е анализирал  същите в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации.

 При установените по делото данни Районният съд е заключил, че липсват  безспорни и категорични доказателства за вината на подсъдимата  В.П. и я  признал за не виновна в извършване на деянието, квалифицирано и възведено от прокуратурата в обвинителния акт като престъпление по чл.323 ал.1 НК.

 Принципно настоящата инстанция се солидаризира изцяло с крайния извод на първостепенния съд, но не на основанието посочено в мотивите на обжалваната присъда.

 Районният съд е постановил оправдателния съдебен акт при противоречие с материалният закон, относно случаите в които законодателят е инкриминирал престъпното деяние “самоуправство”. Престъпният състав на общественоопасните действия застрашаващи законовият ред, регулиращ взаимоотношенията между отделни граждани възведен и инкорпориран от законодателя в чл.323 от НК е изтълкуван и приложен неправилно от първата инстанция. Първоинстанционният съд е обследвал и анализирал  не прецизната обвинителната теза така, както е възведена в окончателното обвинение на РП-Мездра. Описателната част на обвинението е компилация на обективните признаци от престъпните състави на чл.323 ал.1 и ал.2 НК, макар формално да е заявено, че се инкриминира престъпление по чл.323 ал.1 НК.

От вниманието на прокуратурата и на първоинстанционният съд при постановяване на съдебният акт е убягнал безспорният в съдебната практика и доктрина разграничителен критерии между съставите по чл.323 ал.1 НК/каквото е обвинението по настоящия казус/ и по чл.323 ал.2 НК, а именно: по алинея първа, самоуправните действия на дееца са свързани със самоволно осъществяване на едно свое или чуждо право, оспорвано от други лица, страни по едно имуществено правоотношение, което още не е разрешено от компетентните органи; - по алинея втора обратното, спорът с недвижимия имот вече окончателно е решен от съд, но деецът въпреки че е отстранен от имота по надлежния ред отново го завземе.

Поведението на подсъдимата В.П. не може да се квалифицира като престъпно по чл.323 ал.1 НК. Това е така защото самоуправство е възможно само при възникнал спор между две страни по повод на имуществено право. Само страните по конкретно правоотношение могат да бъдат извършител и пострадал от престъплението по чл. 323, ал.1 НК. Такова качество не може да има  трето лице, което не е страна по спорното правотношение. Наличните данни в разглеждания случай по никакъв начин не попадат в обсега на визираната норма.Без всякакво съмнение е, че подсъдимата П. и пострадалия Й. не са страни по спора предмет на настоящето производство, а пълномощници. Такива се явяват техните дъщери и именно те биха били субекти.

Следва въпроса, е ли са П. и Й. субект и пострадал в деяние по смисъла на чл. 323, ал.2 НК. И тук отговора е отрицателен. Със самоуправството при хипотезата на цитирания текст не е налице пренебрегване на реда за решаване на правните спорове. Деецът и пострадалият следва да са били страни в съдебно дело по спор за недвижим имот, първият да го е загубил, да е бил отстранен от владението му чрез съдия-изпълнител и въпреки това по своя воля отново да го е завзел, нарушавайки по този начин спокойното упражняване правото на собственост или друго вещно право. От безспорно установените данни по делото се вижда, че подсъдимата В.П. е манифестирала нееднократно, че не е страна по правоотношение по повод на процесният имот, а това е нейната дъщеря И. С. като негов предполагаем собственик. Тя заедно с дъщерята на Й.-П. К. се били  страни в спорното установително гражданско производство по гр.дела №168/2004г.по описа на МРС, №241/2005г.по описа на ВрОС, №82/06г.по описа на ВКС, разрешено в полза на П. К.. Районният съд  е следвало да посочи основанието, поради което приема, че  подсъдимата разполага с правна възможност да оспорва имуществени права. Такава правна възможност по делото не е доказана, поради което и подсъдимата не може да е субект на престъпление по чл.323 ал.2 НК. Налице е и втори аргумент. Не подсъдимата е била отстранена от имота чрез съдебния изпълнител на 10.06.2007г., а бившите му собственици: Г. Р., П. Г. и П. Г. Тъй като тя не е била отстранена по надлежния ред от имота не може да се направи констатация, че самоволно отново се е настанила там.

Пострадал съответно не може да еХ. Й.. Правилното решаване на въпроса за процесуалното качество на “пострадал” на Х. Й. също е от значение при решаване на въпроса относно съставомерността на инкриминираното деяние. Последният не е бил страна по конкретно имуществено правоотношение. Такава е била както се посочи по-горе единствено дъщеря му-П. К.. Същия само е притежавал нотариално пълномощно за осъщественият въвод във владение на съответният имот, но не и собственически правомощия спрямо процесният имот. Той за него се е явявал чужда собственост. Действителен собственик на процесният имот  и единствен и възможен пострадал от престъпно посегателство по чл.323 ал.2 НК може да е само дъщеря му- П. К..

Затова Врачанският окръжен съд приема, че инкриминираното поведение на подсъдимата не може да бъде отнесено нито към общото самоуправство по ал.1 ,нито по специалното-по ал.2 на чл.323 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Формата и видът на вината по двата престъпни състава е прекият умисъл. Поведението на П. не обективира умисъл за пренебрегване нито на установеният ред за разрешаване на спора  за собствеността на имота между дъщеря й И. С. и П. К., нито надлежното изпълнение на вече взетото решение на съда.

Престъплението е по дефиниция деяние, което е обществено опасно и противоправно/чл.9 ал.1 НК/, а според установеното от настоящата инстанция точно тези две основни качества липсват в инкриминираното поведение на подсъдимата П., предмет на присъдата, оспорена от районна прокуратура-Мездра, поради което на осн.чл.21 ал.1 т.1 НПК подсъдимата В.П. следва да бъде оправдана.

По изложените съображения въззивния съд не възприема доводите изложени в първоинстанционния акт за липса на доказателствена подкрепа, по отношение на обвинителната теза.

Възраженията изложени от подсъдимата за липсата на втори етаж на процесния имот са ирелевантни към казуса, първо поради окончателния извод и второ поради обстоятелството, че всички граждански инстанции са се произнесли по въпроса.

Имайки предвид посоченото до тук, настоящия състав на ВОС намира, че атакуваната присъда в останалата си част е правилна, законосъобразна и обоснована. При постановяване на същата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен точно и правилно. Процесуалните права на страните не са ограничени и липсват основания за отмяната й в тази насока.

Водим от изложеното и на основание чл. 334, т.3 и 6, вр. Чл. 337, ал.3 и чл. 338 от НПК, Врачански окръжен съд

               

                                          Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА присъда № 238/03.12.2009год.  постановена по НОХД № 362/2009 год.  Районен съд гр. Мездра, в ЧАСТТА относно мотивите и основанието за оправдаване на подсъдимата В.Г.П., което е чл. 24 ал.1 т.1 НПК .

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата й част. 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

    

    

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                       1.

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:          

 

                                                                                        2.