Р Е Ш Е Н И Е № 276

гр.Враца, 05.07.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на 05.07.2010 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ САМОКОВСКИ

ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

като разгледа докладваното от съдията САМОКОВСКИ ч.гр.д.№ 442 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

По делото е постъпила частна жалба от О. В. против Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2010 год. по изп.д.№ 64/ 2009 год. на ЧСИ М. Н., с която се навеждат доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност и се иска неговата отмяна. Сочи се, че при извършване на публичната продан, завършила с обжалваното постановление за възлагане, не е спазена разпоредбата на чл.500 ГПК, а именно – че от Община Враца като съсобственик на изнесения на публична продан недвижим имот не е искано съгласие за продажбата на имота като цяло и независимо от това, въпросния имот е изнесен на продан изцяло и изцяло е възложен върху спечелилия участник „С.” АД гр.С..

Производството по делото е с правно основание разпоредбите на чл.436 във връзка с чл.435, ал.4 от ГПК.

Ответникът по частната жалба „С.” АД гр.С., с нарочно свое възражение, е оспорил частната жалба като неоснователна и недоказана и е поискал от съда оставянето й без уважение като такава. Във възражението си същия сочи, че въпросната жалба е недопустима като просрочена, а също така, че тя е недопустима и по аргумент от разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК, където изрично са изброени хипотезите при които трето лице може да обжалва постановление за възлагане и сред които хипотези не попада тази, релевирана от О. В. с частната жалба.

ЧСИ М. Н., в представените от него по делото мотиви, застъпва разбирането за недопустимост на частната жалба поради просроченост, както и поради това, че същата визира хипотеза извън тези посочени изчерпателно в разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната пълнота, намира за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

Процесната частна жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от оправомощено да я предяви и поддържа лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

В тази връзка съдът не споделя развитите от ответника „С.” АД-гр.С. и ЧСИ в мотивите му съображения, че процесната жалба е недопустима като просрочена, респективно – по аргумент от разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК.

Видно от молба изх.№ 1100-13732/1/ от 01.07.2010 год. на О. В., получена по делото под вх.№ 4590/ 01.07.2010 год., процесната частна жалба е подадена до ЧСИ чрез „Български пощи” АД, ТП-Враца на 10.05.2010 год., т.е. в рамките на законоустановения седемдневен срок. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК срока не се смята за пропуснат, ако изпращането на молбата е станало по пощата. В този смисъл следва да се приеме, че частната жалба на О. В. е подадена в законоустановения срок и по надлежен начин, поради което се явява процесуално допустима.

Настоящият състав на съда не споделя и възраженията на ответника по частната жалба „С.” АД гр.С. и ЧСИ М. Н.относно това, че жалбата е недопустима поради това, че не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК.

Според съда, процесната частна жалба е с правно основание разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК, съгласно която трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Видно от представените по делото доказателства Община Враца е съсобственик в изнесения на публична продан Жилищен блок № 143– незавършено строителство в груб строеж, ведно с правото на строеж, находящ се в у.п.и. II, кв.108 по плана на гр.В., ж.к.”С.”. Съгласно Договор от 15.11.2005 год. за покупко-продажба на имот, частна общинска собственост, въпросния жилищен блок е продаден от О. В. на „Е.” ЕООД гр.В. за цена в размер на 412 360 лева, като съгласно чл.8 от същия договор купувача е придобил в собственост всичко с изключение на обектите които остават за О. В. като обезщетение. Същото обезщетение се изразява в напълно завършени обекти в същия блок с разгърната застроена площ от 941 кв.м. или 20 %-та от разгърната площ на обекта. С Анекс от 20.06.2007 год. О. В. е учредила в полза на купувача „Е.” ЕООД допълнително право на строеж в размер на 2 740 кв.м. към блок 143, в замяна на което същото дружество се е задължило да предостави на общината допълнително готови обекти в жилищната и гаражната част на блока със застроена площ от 460 кв.м. (20% от допълнително застроената площ). С Протокол от 09.10.2007 год. и на основание чл.2.3 от Договора от 15.11.2005 год. на О. В. се предоставят 20 %-та от разгърнатата застроена площ на бл.143 под формата на 16 бр. завършени апартаменти със съответните избени помещения и гаражи с обща площ от 1485.57 кв.м.

От така установената фактическа обстановка явствува, че О. В. никога не е губила владение върху обектите, предмет на договореното обезщетение. Действително след сключването на договора от 15.11.2005 год. купувача „Е.” ЕООД е упражнявал фактическа власт върху тях, но никога не е имал анимуса,че държи същите като свои т.като е договорено между страните, че те ще бъдат довършени и предадени на общината като обезщетение. Следователно, същата като владелец на полагащата и се като обезщетение част от изнесения на публична продан недвижим имот е в правото си по чл.435, ал.4 ГПК да обжалва постановлението за възлагане.

От своя страна визираната от ответника разпоредба на чл.435, ал.3 ГПК регламентира хипотезата при която постановлението за възлагане може да бъде обжалвано от участник в изпълнителното производство, какъвто О. В. не е. Същата е трето лице спрямо този процес и за нея приложима е именно цитираната по-горе разпоредба на чл.435, ал.4 ГПК, регламентираща хипотезите при които третите лица могат да обжалват действията на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, частната жалба на О.. В. срещу Постановлението за възлагане на недвижим имот от 27.04.2010 год. по изп.д.№ 64/ 2009 год. на ЧСИ М. Н. се явява и основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1 и ал.2 ГПК, когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

Видно от материалите по изпълнителното дело от страна на О. В. не е налице писмено съгласие в тази насока.

При това положение ЧСИ е следвало да изнесе на публична продан единствено и само идеалната част на длъжника „Е.” ЕООД гр.В.. Същият обаче е изнесъл на продан и е продал целия имот (вкл. идеалната част на О. В., за която не е налице необходимото съгласие). В този смисъл обжалваното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното,СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2010 год. по изп.д.№ 64/ 2009 год. на ЧСИ М. Н. като незаконосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.